Ако бях вода
и можех да те срещна,
до извора да слея с теб река.
Ако бях пчела
и можех да те сегна,
допряла устни в твоята снага.
Полята росни утрин
с усмивка бих огряла,
ако можех в твоите очи да усетя топлина.
И само твоите мечти,
които бих ти дала
в моето сърце би роза разцъфтяла.
В моята душа една сълза ще грейне
ще опитоми мига
ще го примами.
Като кошута ще те зърна във гора,
а ти далеч от мен избягал
нощем ще ме дириш в самота.
© Ирена Велинова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
