Моя звездна мечта,

литваш пак нависоко:

вечната простота –

птица в полет... и скока.

Парашутът над мен

не разтвори кълбето.

Все така запленен,

съзерцавам небето.

Как се рее сокол,

самолет как пресича

през картечен оскол

с наранената птица.

Колко нощи не спах!

Денем горе поглеждах,

но така не съзрях

тази сбъдна надежда.

От Гагарин до днес

що ракети летяха!...

И мечтая в унес

тук, от моята стряха.

Ако аз не летях

моят внук нека литне

и от звездния прах

да откъсне мечтите.