May 24, 2013, 10:25 AM  

Мечта

  Poetry » Other
486 0 0

Моя звездна мечта,

литваш пак нависоко:

вечната простота –

птица в полет... и скока.

 

Парашутът над мен

не разтвори кълбето.

Все така запленен,

съзерцавам небето.

 

Как се рее сокол,

самолет как пресича

през картечен оскол

с наранената птица.

 

Колко нощи не спах!

Денем горе поглеждах,

но така не съзрях

тази сбъдна надежда.

 

От Гагарин до днес

що ракети летяха!...

И мечтая в унес

тук, от моята стряха.


Ако аз не летях

моят внук нека литне

и от звездния прах

да откъсне мечтите.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...