24 may 2013, 10:25  

Мечта 

  Poesía » Otra
314 0 0

Моя звездна мечта,

литваш пак нависоко:

вечната простота –

птица в полет... и скока.

 

Парашутът над мен

не разтвори кълбето.

Все така запленен,

съзерцавам небето.

 

Как се рее сокол,

самолет как пресича

през картечен оскол

с наранената птица.

 

Колко нощи не спах!

Денем горе поглеждах,

но така не съзрях

тази сбъдна надежда.

 

От Гагарин до днес

що ракети летяха!...

И мечтая в унес

тук, от моята стряха.


Ако аз не летях

моят внук нека литне

и от звездния прах

да откъсне мечтите.


© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??