24.05.2013 г., 10:25  

Мечта

489 0 0

Моя звездна мечта,

литваш пак нависоко:

вечната простота –

птица в полет... и скока.

 

Парашутът над мен

не разтвори кълбето.

Все така запленен,

съзерцавам небето.

 

Как се рее сокол,

самолет как пресича

през картечен оскол

с наранената птица.

 

Колко нощи не спах!

Денем горе поглеждах,

но така не съзрях

тази сбъдна надежда.

 

От Гагарин до днес

що ракети летяха!...

И мечтая в унес

тук, от моята стряха.


Ако аз не летях

моят внук нека литне

и от звездния прах

да откъсне мечтите.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...