И в нощите се будя изморено
и мисълта за теб защо не спи
сърце ми е тъй тъжно наранено
копнея твоята ръка да подържи.

Умора има от очакване
копнежът влиза в съня
Страхувам се - безумно е
да не отхвърли любовта.

Не се страхувай да обичаш
ела и топлота дари
Не слушай думите на разума
сърцето иска да лети.

Ръка в ръка ще минем под дъгата
ще слеем нашите мечти
Ще ходим боси по росата,
нима не искаш този миг ?