20.06.2009 г., 20:11  

Мечта

833 0 0

И в нощите се будя изморено
и мисълта за теб защо не спи
сърце ми е тъй тъжно наранено
копнея твоята ръка да подържи.


Умора има от очакване
копнежът влиза в съня
Страхувам се - безумно е
да не отхвърли любовта.


Не се страхувай да обичаш
ела и топлота дари
Не слушай думите на разума
сърцето иска да лети.

Ръка в ръка ще минем под дъгата
ще слеем нашите мечти
Ще ходим боси по росата,
нима не искаш този миг ?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милен Флоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...