15 окт. 2008 г., 16:08
Мечта
Пробужда се градът от тъмнината,
сънливо отваря очи,
опитва се с лъчи да разсее мъглата
и успява почти.
С него и аз отварям клепачи,
но много боли.
В съня си искам да остана - там не плача.
Там си ти.
И надявам се тайничко през деня
да те видя.
Знай, чувствам безкрайна вина ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация