Мечта
Мечта
Пробужда се градът от тъмнината,
сънливо отваря очи,
опитва се с лъчи да разсее мъглата
и успява почти.
С него и аз отварям клепачи,
но много боли.
В съня си искам да остана - там не плача.
Там си ти.
И надявам се тайничко през деня
да те видя.
Знай, чувствам безкрайна вина
за тази обида!
Излизам. Вървейки сред утринния мрак
замечтана мисля
как искам да целувам твоите устни пак
без да ми писва.
И да ми простиш, че съм сгрешила.
Това е мечта...
И да ме прегърнеш, за да ми дадеш сила.
Как искам това...
Виждам те и казвам ти, че все още
те обичам така.
Слънчеви лъчи заливат улици и къщи.
Настъпва денят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирела Шопова Всички права запазени
