10 нояб. 2016 г., 00:19

Мечта

670 5 11

Мечтая за моята зима-

онази, с най-белият сняг,

в косите вихрушка да има,

пътека от приказен впряг!

 

Да грее в огнището огън

със мирис на хляб в утринта,

да няма никога "Сбогом"-

споделена да е радостта!

 

В тъмата на дългите нощи

да свети снежният прах,

да вярвам и още и още...

в света няма болка и страх!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Продължавам да чета с кафето. Придаде ми романтика. Усетих топлината на огнището и аромата на хляб. Потънах в стиха и май още не ми се става от леглото... Ще почета още, докато ми свърши кафето.
  • Благодаря ти, Ели!
  • Само една светла душа може да мечтае за свят без болка и страх.
    Привет, Руми
  • Гавраил, Влади, вашето внимание винаги ме трогва! Благодаря ви, Приятели!
  • Една мечта,белоока като зимата от нашето детство,
    носеща топлината на бащиното огнище
    и искреното желание за по-хубав свят.
    Твоята "Мечта" го превръща в приказка.
    Благодаря ти че ни го подари1

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...