10 nov 2016, 0:19

Мечта

  Poesía
671 5 11

Мечтая за моята зима-

онази, с най-белият сняг,

в косите вихрушка да има,

пътека от приказен впряг!

 

Да грее в огнището огън

със мирис на хляб в утринта,

да няма никога "Сбогом"-

споделена да е радостта!

 

В тъмата на дългите нощи

да свети снежният прах,

да вярвам и още и още...

в света няма болка и страх!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Продължавам да чета с кафето. Придаде ми романтика. Усетих топлината на огнището и аромата на хляб. Потънах в стиха и май още не ми се става от леглото... Ще почета още, докато ми свърши кафето.
  • Благодаря ти, Ели!
  • Само една светла душа може да мечтае за свят без болка и страх.
    Привет, Руми
  • Гавраил, Влади, вашето внимание винаги ме трогва! Благодаря ви, Приятели!
  • Една мечта,белоока като зимата от нашето детство,
    носеща топлината на бащиното огнище
    и искреното желание за по-хубав свят.
    Твоята "Мечта" го превръща в приказка.
    Благодаря ти че ни го подари1

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...