10.11.2016 г., 0:19

Мечта

673 5 11

Мечтая за моята зима-

онази, с най-белият сняг,

в косите вихрушка да има,

пътека от приказен впряг!

 

Да грее в огнището огън

със мирис на хляб в утринта,

да няма никога "Сбогом"-

споделена да е радостта!

 

В тъмата на дългите нощи

да свети снежният прах,

да вярвам и още и още...

в света няма болка и страх!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Продължавам да чета с кафето. Придаде ми романтика. Усетих топлината на огнището и аромата на хляб. Потънах в стиха и май още не ми се става от леглото... Ще почета още, докато ми свърши кафето.
  • Благодаря ти, Ели!
  • Само една светла душа може да мечтае за свят без болка и страх.
    Привет, Руми
  • Гавраил, Влади, вашето внимание винаги ме трогва! Благодаря ви, Приятели!
  • Една мечта,белоока като зимата от нашето детство,
    носеща топлината на бащиното огнище
    и искреното желание за по-хубав свят.
    Твоята "Мечта" го превръща в приказка.
    Благодаря ти че ни го подари1

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...