Nov 10, 2016, 12:19 AM

Мечта

  Poetry
668 5 11

Мечтая за моята зима-

онази, с най-белият сняг,

в косите вихрушка да има,

пътека от приказен впряг!

 

Да грее в огнището огън

със мирис на хляб в утринта,

да няма никога "Сбогом"-

споделена да е радостта!

 

В тъмата на дългите нощи

да свети снежният прах,

да вярвам и още и още...

в света няма болка и страх!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми All rights reserved.

Comments

Comments

  • Продължавам да чета с кафето. Придаде ми романтика. Усетих топлината на огнището и аромата на хляб. Потънах в стиха и май още не ми се става от леглото... Ще почета още, докато ми свърши кафето.
  • Благодаря ти, Ели!
  • Само една светла душа може да мечтае за свят без болка и страх.
    Привет, Руми
  • Гавраил, Влади, вашето внимание винаги ме трогва! Благодаря ви, Приятели!
  • Една мечта,белоока като зимата от нашето детство,
    носеща топлината на бащиното огнище
    и искреното желание за по-хубав свят.
    Твоята "Мечта" го превръща в приказка.
    Благодаря ти че ни го подари1

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...