31 мая 2017 г., 11:17

Мечта

702 0 3

                                                              Мечта

 

Мечтата е желание, вдъхновение,

закътано в човешката душа.

За нещо малко, дори обикновено,

когато се сбъдне, щастие е това!

 

Мечтаех много да видя мойте деца,

Бог чу молбите ми, помогна ми така,

видях аз моите любими същества. 

Бащата синовете си видя Сега

и те очакваха тази среща със свити сърца.

Те мънички са но имат мечти,

за дребни неща, да не бъдат сами!

Да видят Татко си, за малко дори.

Две момчета и малката им сестра,

една красавица с усмивка на уста.

Прегърнах ги, целунах ги, мойте деца,

и изчезна за малко скри се, тя - Тъгата.

Сега в душите ни цареше Радостта!

Говорихме за различни неща,

но бързо свърши случайната ни среща.

А Мечтата си остава пак мечта!

Затова е тя мечта, не се случва сега и веднага!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...