May 31, 2017, 11:17 AM

Мечта

699 0 3

                                                              Мечта

 

Мечтата е желание, вдъхновение,

закътано в човешката душа.

За нещо малко, дори обикновено,

когато се сбъдне, щастие е това!

 

Мечтаех много да видя мойте деца,

Бог чу молбите ми, помогна ми така,

видях аз моите любими същества. 

Бащата синовете си видя Сега

и те очакваха тази среща със свити сърца.

Те мънички са но имат мечти,

за дребни неща, да не бъдат сами!

Да видят Татко си, за малко дори.

Две момчета и малката им сестра,

една красавица с усмивка на уста.

Прегърнах ги, целунах ги, мойте деца,

и изчезна за малко скри се, тя - Тъгата.

Сега в душите ни цареше Радостта!

Говорихме за различни неща,

но бързо свърши случайната ни среща.

А Мечтата си остава пак мечта!

Затова е тя мечта, не се случва сега и веднага!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...