Мечта
Изгубих желание вече.
Не мога да бъда човек –
отровната мъка ми пречи,
да диря следите към теб.
Изгубих искрата, която
помага да бие сърцето.
Лъжата на „верен приятел“,
ме кара да мисля превзето.
Лъчите на делника пеят.
През капките тичам сега.
Излъган, си мисля за нея.
Защо е наивен света?
Изгубих желание. Падам –
изстрадал „човек“ без душа.
Гримирани думи. Пощада.
И всичко е ново… Мечта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Драганов Все права защищены
.
