Мечта
Изгубих желание вече.
Не мога да бъда човек –
отровната мъка ми пречи,
да диря следите към теб.
Изгубих искрата, която
помага да бие сърцето.
Лъжата на „верен приятел“,
ме кара да мисля превзето.
Лъчите на делника пеят.
През капките тичам сега.
Излъган, си мисля за нея.
Защо е наивен света?
Изгубих желание. Падам –
изстрадал „човек“ без душа.
Гримирани думи. Пощада.
И всичко е ново… Мечта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
.
