Розов облак от сладък памук
се разплака по залез и рече:
„Да избягам как искам от тук!
Но морето е толкоз далече…”
Щом разбра босоного врабче,
скъса своето сиво елече:
„Ех, да имах по-силни криле…
че морето, е толкоз далече…”
Развълнува се старият дъб
на пристанище вечно обречен:
„Ще пресъхна наесен от скръб
по морето, а то е далече…” ...