Мечта
Розов облак от сладък памук
се разплака по залез и рече:
„Да избягам как искам от тук!
Но морето е толкоз далече…”
Щом разбра босоного врабче,
скъса своето сиво елече:
„Ех, да имах по-силни криле…
че морето, е толкоз далече…”
Развълнува се старият дъб
на пристанище вечно обречен:
„Ще пресъхна наесен от скръб
по морето, а то е далече…”
Две светулки обърнаха гръб
на брега от реката изсечен:
„По-добре да сме блеснала стръв,
но да видим морето! Далеч е…”
Изведнъж тишина се скри.
Чу ги вятър стремглав, но сърдечен.
„Ще ви пратя от своите стрели.
Не е толкоз морето далече!”
И врабчето на облак качи.
В лист от дъб две светулки понесе.
Морски бриз шепа сетни мечти
на вълните далечни занесе.
© Деница Ангелова All rights reserved.
