Мечта
Розов облак от сладък памук
се разплака по залез и рече:
„Да избягам как искам от тук!
Но морето е толкоз далече…”
Щом разбра босоного врабче,
скъса своето сиво елече:
„Ех, да имах по-силни криле…
че морето, е толкоз далече…”
Развълнува се старият дъб
на пристанище вечно обречен:
„Ще пресъхна наесен от скръб
по морето, а то е далече…”
Две светулки обърнаха гръб
на брега от реката изсечен:
„По-добре да сме блеснала стръв,
но да видим морето! Далеч е…”
Изведнъж тишина се скри.
Чу ги вятър стремглав, но сърдечен.
„Ще ви пратя от своите стрели.
Не е толкоз морето далече!”
И врабчето на облак качи.
В лист от дъб две светулки понесе.
Морски бриз шепа сетни мечти
на вълните далечни занесе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Ангелова Всички права запазени
