Пожелах си аз една любов голяма,
която всички мои камъни да издържи..
Сърце кървящо-рана върху рана
дори след тая грозна гледка - тя да продължи.
Пожелах си полет към мечтите мои,
Ръка за ръка аз със теб да полетя.
ОТ последния ми полет съм по кости,
Но душата ми е смела - иска любовта.
Пожелах си да те има, да те усетя истински в сърцето,
Да знам, че този път няма да е зима
И няма да бродя сам сама в полето..
И няма вечно болка в мене да напира.
Пожелах си с мене да вървиш,
Хванал здраво моята ръка
И никога да не забравяш,
Че пътя винаги е любовта.
Не искам много, то си е въвсем нормално.
Едно сърце ранено-му е нужно малко!
И вярвам, че ще дойдеш да ме стопли,
Да прогониш всички мои страхове..
В душата и сърцето да не чоплиш,
А да ме галиш като малко дете.
В замяна ще ти подаря света, дори луната зарад теб ще стигна!
Моя голяма мечта - ще се боря за да те достигна!
© Звездилина Видева Все права защищены