25 июл. 2021 г., 10:45

Мечта

503 0 0

Пожелах си аз една любов голяма, 
която всички мои камъни да издържи..
Сърце кървящо-рана върху рана
дори след тая грозна гледка - тя да продължи. 
Пожелах си полет към мечтите мои, 
Ръка за ръка аз със теб да полетя. 
ОТ последния ми полет съм по кости, 
Но душата ми е смела - иска любовта. 

Пожелах си да те има, да те усетя истински в сърцето,
Да знам, че този път няма да е зима 
И няма да бродя сам сама в полето..

И няма вечно болка в мене да напира. 
Пожелах си с мене да вървиш, 
Хванал здраво моята ръка 
И никога да не забравяш, 
Че пътя винаги е любовта. 
Не искам много, то си е въвсем нормално. 
Едно сърце ранено-му е нужно малко! 
И вярвам, че ще дойдеш да ме стопли, 
Да прогониш всички мои страхове.. 
В душата и сърцето да не чоплиш, 
А да ме галиш като малко дете. 
В замяна ще ти подаря света, дори луната зарад теб ще стигна! 
Моя голяма мечта - ще се боря за да те достигна! 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Звездилина Видева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...