10 окт. 2024 г., 12:52

Мечта

789 1 11

Есен пъстра пак дойде

и ме хвана за ръце.

Пламна есенна игра

с кестени и със листа.

 

Днес играех си във парка

и намерих си шишарка.

Есенно и пъстро пак е

в джобчето на мойто яке.

 

С шишарки, кестени, листа

пазя в мене есента.

Джобът ми е свят огромен

и побира шарен спомен.

 

Скоро сняг ще завали

и ще пламнат куп игри.

Пак на нашия балкон

ще направя снежен трон.

 

Снегът за мен е ценен дар,

а снежният човек – другар.

В джобчето ще скътам пак

мечта от бяла топка сняг.

 

                     ©️ Дарина Дикова, 09.10.2024 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дарина Дикова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

8 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...