10 окт. 2024 г., 12:52

Мечта

765 1 11

Есен пъстра пак дойде

и ме хвана за ръце.

Пламна есенна игра

с кестени и със листа.

 

Днес играех си във парка

и намерих си шишарка.

Есенно и пъстро пак е

в джобчето на мойто яке.

 

С шишарки, кестени, листа

пазя в мене есента.

Джобът ми е свят огромен

и побира шарен спомен.

 

Скоро сняг ще завали

и ще пламнат куп игри.

Пак на нашия балкон

ще направя снежен трон.

 

Снегът за мен е ценен дар,

а снежният човек – другар.

В джобчето ще скътам пак

мечта от бяла топка сняг.

 

                     ©️ Дарина Дикова, 09.10.2024 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дарина Дикова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

8 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...