10.10.2024 г., 12:52

Мечта

770 1 11

Есен пъстра пак дойде

и ме хвана за ръце.

Пламна есенна игра

с кестени и със листа.

 

Днес играех си във парка

и намерих си шишарка.

Есенно и пъстро пак е

в джобчето на мойто яке.

 

С шишарки, кестени, листа

пазя в мене есента.

Джобът ми е свят огромен

и побира шарен спомен.

 

Скоро сняг ще завали

и ще пламнат куп игри.

Пак на нашия балкон

ще направя снежен трон.

 

Снегът за мен е ценен дар,

а снежният човек – другар.

В джобчето ще скътам пак

мечта от бяла топка сняг.

 

                     ©️ Дарина Дикова, 09.10.2024 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Дикова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

8 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...