10.10.2024 г., 12:52

Мечта

787 1 11

Есен пъстра пак дойде

и ме хвана за ръце.

Пламна есенна игра

с кестени и със листа.

 

Днес играех си във парка

и намерих си шишарка.

Есенно и пъстро пак е

в джобчето на мойто яке.

 

С шишарки, кестени, листа

пазя в мене есента.

Джобът ми е свят огромен

и побира шарен спомен.

 

Скоро сняг ще завали

и ще пламнат куп игри.

Пак на нашия балкон

ще направя снежен трон.

 

Снегът за мен е ценен дар,

а снежният човек – другар.

В джобчето ще скътам пак

мечта от бяла топка сняг.

 

                     ©️ Дарина Дикова, 09.10.2024 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Дикова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

8 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...