10.10.2024 г., 12:52

Мечта

761 1 11

Есен пъстра пак дойде

и ме хвана за ръце.

Пламна есенна игра

с кестени и със листа.

 

Днес играех си във парка

и намерих си шишарка.

Есенно и пъстро пак е

в джобчето на мойто яке.

 

С шишарки, кестени, листа

пазя в мене есента.

Джобът ми е свят огромен

и побира шарен спомен.

 

Скоро сняг ще завали

и ще пламнат куп игри.

Пак на нашия балкон

ще направя снежен трон.

 

Снегът за мен е ценен дар,

а снежният човек – другар.

В джобчето ще скътам пак

мечта от бяла топка сняг.

 

                     ©️ Дарина Дикова, 09.10.2024 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Дикова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

8 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...