1 дек. 2005 г., 19:51

Мечта

1.1K 0 3
В тишината на нощта..
чувам пак гласа ти!
   Сънувам ли или греша,
ти идваш тихичко при мен!
Посядаме да си говорим
да обсъдим всичко неразбрано,
и тръгваш си внезапно,
когато часовникът дванадесет удари!
В мига щом ти прекрачи моята врата..
от очите  ми отрониха се две сълзи..
     Едната бе за твойта топлина
     другата за думите ти мили..!
Имайки надежда още в нас..
                  така живях аз до днес!
Имайки надежда във това...
че може би ще се сбъдне детската ми мечта..!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Методиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ГерганаТ благодаря ти приемама всякаква критика.. Мерси Гери {}
  • Малко е като разказ, липсва искрицата която да ме накара да го препрочитам, но има идея! Продължавай! Извинявай за критиката.Знам че сме много уязвими, но ми се струва (съдейки по себе си) че понякога е полезно да знаем какви са несъвършенствата в работите ни.
  • Браво!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...