В тишината на нощта..
чувам пак гласа ти!
Сънувам ли или греша,
ти идваш тихичко при мен!
Посядаме да си говорим
да обсъдим всичко неразбрано,
и тръгваш си внезапно,
когато часовникът дванадесет удари!
В мига щом ти прекрачи моята врата..
от очите ми отрониха се две сълзи..
Едната бе за твойта топлина
другата за думите ти мили..! ...