sladoledche (Александра Методиева)
25 153
1 dic 2005, 19:51

Мечта 

  Poesía
879 0 3
В тишината на нощта..
чувам пак гласа ти!
   Сънувам ли или греша,
ти идваш тихичко при мен!
Посядаме да си говорим
да обсъдим всичко неразбрано,
и тръгваш си внезапно,
когато часовникът дванадесет удари!
В мига щом ти прекрачи моята врата..
от очите  ми отрониха се две сълзи..
     Едната бе за твойта топлина
     другата за думите ти мили..!
Имайки надежда още в нас..
                  така живях аз до днес!
Имайки надежда във това...
че може би ще се сбъдне детската ми мечта..!

© Александра Методиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ГерганаТ благодаря ти приемама всякаква критика.. Мерси Гери {}
  • Малко е като разказ, липсва искрицата която да ме накара да го препрочитам, но има идея! Продължавай! Извинявай за критиката.Знам че сме много уязвими, но ми се струва (съдейки по себе си) че понякога е полезно да знаем какви са несъвършенствата в работите ни.
  • Браво!
Propuestas
: ??:??