1.12.2005 г., 19:51

Мечта

1.1K 0 3
В тишината на нощта..
чувам пак гласа ти!
   Сънувам ли или греша,
ти идваш тихичко при мен!
Посядаме да си говорим
да обсъдим всичко неразбрано,
и тръгваш си внезапно,
когато часовникът дванадесет удари!
В мига щом ти прекрачи моята врата..
от очите  ми отрониха се две сълзи..
     Едната бе за твойта топлина
     другата за думите ти мили..!
Имайки надежда още в нас..
                  така живях аз до днес!
Имайки надежда във това...
че може би ще се сбъдне детската ми мечта..!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Методиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ГерганаТ благодаря ти приемама всякаква критика.. Мерси Гери {}
  • Малко е като разказ, липсва искрицата която да ме накара да го препрочитам, но има идея! Продължавай! Извинявай за критиката.Знам че сме много уязвими, но ми се струва (съдейки по себе си) че понякога е полезно да знаем какви са несъвършенствата в работите ни.
  • Браво!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...