Мечта
чувам пак гласа ти!
Сънувам ли или греша,
ти идваш тихичко при мен!
Посядаме да си говорим
да обсъдим всичко неразбрано,
и тръгваш си внезапно,
когато часовникът дванадесет удари!
В мига щом ти прекрачи моята врата..
от очите ми отрониха се две сълзи..
Едната бе за твойта топлина
другата за думите ти мили..!
Имайки надежда още в нас..
така живях аз до днес!
Имайки надежда във това...
че може би ще се сбъдне детската ми мечта..!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Методиева Всички права запазени
приемама всякаква критика..