sladoledche (Александра Методиева)
25 153
Dec 1, 2005, 7:51 PM

Мечта 

  Poetry
887 0 3
В тишината на нощта..
чувам пак гласа ти!
   Сънувам ли или греша,
ти идваш тихичко при мен!
Посядаме да си говорим
да обсъдим всичко неразбрано,
и тръгваш си внезапно,
когато часовникът дванадесет удари!
В мига щом ти прекрачи моята врата..
от очите  ми отрониха се две сълзи..
     Едната бе за твойта топлина
     другата за думите ти мили..!
Имайки надежда още в нас..
                  така живях аз до днес!
Имайки надежда във това...
че може би ще се сбъдне детската ми мечта..!

© Александра Методиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ГерганаТ благодаря ти приемама всякаква критика.. Мерси Гери {}
  • Малко е като разказ, липсва искрицата която да ме накара да го препрочитам, но има идея! Продължавай! Извинявай за критиката.Знам че сме много уязвими, но ми се струва (съдейки по себе си) че понякога е полезно да знаем какви са несъвършенствата в работите ни.
  • Браво!
Random works
: ??:??