М Е Ч Т А    И   Р  Е  А  Л  Н  О  С  Т

Жена  съзнанието ми рисува,

образ кристален и чист,

нима наистина ти съществуваш

като оцелял от бурята лист.

Аз те гледам, но не мога

да си спомня този ден,

под съзвездие на козирога

срещна те съдбата с мен.

Всъщност в мен си ти живяла,

в дъното на моето сърце.

И сънувах те със рокля бяла,

глава склонил във твоите ръце.

Казах ти всичко тогава

в онези нощи красиви.

Щом блянът реалност става,

всички думи  ще  са сиви.