25.04.2009 г., 18:22

Мечта и реалност

1K 0 0

 

М Е Ч Т А    И   Р  Е  А  Л  Н  О  С  Т

 

 

Жена  съзнанието ми рисува,

образ кристален и чист,

нима наистина ти съществуваш

като оцелял от бурята лист.

 

Аз те гледам, но не мога

да си спомня този ден,

под съзвездие на козирога

срещна те съдбата с мен.

 

Всъщност в мен си ти живяла,

в дъното на моето сърце.

И сънувах те със рокля бяла,

глава склонил във твоите ръце.

 

Казах ти всичко тогава

в онези нощи красиви.

Щом блянът реалност става,

всички думи  ще  са сиви.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Паскал Кюмурджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...