25.04.2009 г., 18:22

Мечта и реалност

1K 0 0

 

М Е Ч Т А    И   Р  Е  А  Л  Н  О  С  Т

 

 

Жена  съзнанието ми рисува,

образ кристален и чист,

нима наистина ти съществуваш

като оцелял от бурята лист.

 

Аз те гледам, но не мога

да си спомня този ден,

под съзвездие на козирога

срещна те съдбата с мен.

 

Всъщност в мен си ти живяла,

в дъното на моето сърце.

И сънувах те със рокля бяла,

глава склонил във твоите ръце.

 

Казах ти всичко тогава

в онези нощи красиви.

Щом блянът реалност става,

всички думи  ще  са сиви.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Паскал Кюмурджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...