Apr 25, 2009, 6:22 PM

Мечта и реалност

  Poetry » Love
1K 0 0

 

М Е Ч Т А    И   Р  Е  А  Л  Н  О  С  Т

 

 

Жена  съзнанието ми рисува,

образ кристален и чист,

нима наистина ти съществуваш

като оцелял от бурята лист.

 

Аз те гледам, но не мога

да си спомня този ден,

под съзвездие на козирога

срещна те съдбата с мен.

 

Всъщност в мен си ти живяла,

в дъното на моето сърце.

И сънувах те със рокля бяла,

глава склонил във твоите ръце.

 

Казах ти всичко тогава

в онези нощи красиви.

Щом блянът реалност става,

всички думи  ще  са сиви.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Паскал Кюмурджиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...