Mечта ли си?!?
Ти мечта ли си,
или може би надежда,
защо до мене спря
и плахо се огледа…
Нежност, обич и любов,
нима ги носиш с благослов?!?
Нима спря на моята врата,
нима пак твоето име ще шептя…
Обичах, страдах и дълго плаках,
не искам отново сълзи,
думи коварни и чувства измамни,
нямам вече дори мечти…
Сега ти се спря,
носиш мечти и без сълзи нали?!?
Страхувам се,
как отново да позволя,
трепета на любовта,
да завладее моите сетива…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Жулиета Стоянова Все права защищены
