Ти мечта ли си,
или може би надежда,
защо до мене спря
и плахо се огледа…
Нежност, обич и любов,
нима ги носиш с благослов?!?
Нима спря на моята врата,
нима пак твоето име ще шептя…
Обичах, страдах и дълго плаках,
не искам отново сълзи,
думи коварни и чувства измамни,
нямам вече дори мечти…
Сега ти се спря,
носиш мечти и без сълзи нали?!?
Страхувам се,
как отново да позволя,
трепета на любовта,
да завладее моите сетива…
© Жулиета Стоянова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
