Mечта ли си?!?
Ти мечта ли си,
или може би надежда,
защо до мене спря
и плахо се огледа…
Нежност, обич и любов,
нима ги носиш с благослов?!?
Нима спря на моята врата,
нима пак твоето име ще шептя…
Обичах, страдах и дълго плаках,
не искам отново сълзи,
думи коварни и чувства измамни,
нямам вече дори мечти…
Сега ти се спря,
носиш мечти и без сълзи нали?!?
Страхувам се,
как отново да позволя,
трепета на любовта,
да завладее моите сетива…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жулиета Стоянова Всички права запазени
