27 авг. 2025 г., 10:35

Мечта по отминалото лято

176 1 0

По пустата крайбрежна алея

закъсняла двойка по нея

крачи към морското казино

на раздяла за по чаша вино.

 

Високо над вълните бели

звездите мрежа са оплели,

като рибки светлинки от висините

на морето гмуркат се в дълбините.

 

По плажа бриза самотен

търкаля стар чадър сиротен,

подхвърля го, с него си играе

и за отминалото лято си мечтае.

 

Кога отново ще се върне,

на плажа пясъка да преобърне

с безброй тичащи крачета

на плахи момичета, смели момчета.

 

За шумната гълчава хорска

в барчетата по улицата морска,

за разхождащите се до късен час

по моста - емблемата на Бургас.

 

Гларус ниско прелита

повел шумната си свита

там, където в кътче познато

чакаха вкусотии цялото лято.

 

Скоро след тяхната врява

тишина наново настава.

Под ритъма на вълните, щастлива

морската градина блажено заспива.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...