Aug 27, 2025, 10:35 AM

Мечта по отминалото лято

  Poetry » Other
174 1 0

По пустата крайбрежна алея

закъсняла двойка по нея

крачи към морското казино

на раздяла за по чаша вино.

 

Високо над вълните бели

звездите мрежа са оплели,

като рибки светлинки от висините

на морето гмуркат се в дълбините.

 

По плажа бриза самотен

търкаля стар чадър сиротен,

подхвърля го, с него си играе

и за отминалото лято си мечтае.

 

Кога отново ще се върне,

на плажа пясъка да преобърне

с безброй тичащи крачета

на плахи момичета, смели момчета.

 

За шумната гълчава хорска

в барчетата по улицата морска,

за разхождащите се до късен час

по моста - емблемата на Бургас.

 

Гларус ниско прелита

повел шумната си свита

там, където в кътче познато

чакаха вкусотии цялото лято.

 

Скоро след тяхната врява

тишина наново настава.

Под ритъма на вълните, щастлива

морската градина блажено заспива.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Яндов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...