Мечта по отминалото лято

По пустата крайбрежна алея

закъсняла двойка по нея

крачи към морското казино

на раздяла за по чаша вино.

Високо над вълните бели

звездите мрежа са оплели,

като рибки светлинки от висините

на морето гмуркат се в дълбините.

По плажа бриза самотен

търкаля стар чадър сиротен,

подхвърля го, с него си играе

и за отминалото лято си мечтае.

Кога отново ще се върне,

на плажа пясъка да преобърне

с безброй тичащи крачета

на плахи момичета, смели момчета.

За шумната гълчава хорска

в барчетата по улицата морска,

за разхождащите се до късен час

по моста - емблемата на Бургас.

Гларус ниско прелита

повел шумната си свита

там, където в кътче познато

чакаха вкусотии цялото лято.

Скоро след тяхната врява

тишина наново настава.

Под ритъма на вълните, щастлива

морската градина блажено заспива.