26 апр. 2012 г., 10:31

Мечта в пролетната вечер...

612 0 2

 

 

Мечта в пролетната вечер...

 

Земята ли се извъртя,

или пък Слънцето залезе,

но бавно пада вечерта

като мъгла от свода звезден...

 

С тъга си тръгва тоя ден-

полъхва от небето Вечност,

а хоризонта е червен

от огъня на нова вечер...

 

И размечтана тишина

воал намята над Земята-

за миг от близката гора

повява нежен, южен Вятър,

 

но толкоз бе дъхът му слаб,

че клоните не го разбраха:

примесил топлина и хлад

затихна като ласка плаха...

 

...Щом първата звезда изгря,

смрачи се бавно хоризонта

и Вятърът за малко спря-

огледа се да се опомни;

 

внезапно духна след това,

но вече клоните разклати

нагази в сънната трева

и тръгна в пътища познати...

 

Повлече в звездното небе

и скитници необуздани,

дошлите, кой знай от къде,

безкрайни облачни кервани...

 

Мечта за Дом като мираж

трепти томително във здрача

и си подсвирквам за кураж

(нали мъжете уж не плачат!..),

 

но както се е появил

и тъй изчезва в миг миража

и само Вятърът завил

в нощта изпълва сам пейзажа...

 

...И за спасение сега

на звездното небе разчитам:

изглежда близо и с ръка

да го докосна ще опитам...

 

Избирам си една Звезда-

мечтая там да се заселя,

но с мен една добра Жена

да ми застеле и постеля...

 

И с нея да си засадим

най- нежното в небето цвете,

а вечер преди да заспим

да гледаме към Ветровете...

 

Надвесени над Вечността

обсебени от Нея пълно

и обладани от Страстта-

да се обичаме безмълвно...

 

29.03.2011.             д-р Коста Качев

Панагюрище

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...