alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
26 нояб. 2008 г., 12:21

Мечтание 

  Поэзия » Любовная
1010 0 17

С теменужено ласкави устни

ме посрещаше вечер желание...

Ти не беше жена, беше чувство.

А очите ти бяха мечтание.

 

Откъде се хдоби с тая сила,

все при теб,

все при теб да ме връща!?

Колко пъти ще те преоткривам?

Вечно влюбена.

Една и съща.

 

С тия крехки ръце на весталка,

как душата ми,

дръзката, върза...

Бях отседнал при теб уж за малко.

В младостта си живеем набързо.

 

Но какво се оказа, че ти си

любовта,

без която не мога.

Ти не беше жена.

Беше мисъл,

за която са хвърляли в огън.

 

А сега -

нецелунати устни,

като спомен за древно послание.

Искрен блян за жена.

Като луд съм.

Иочите ти -

пак са мечтание...

© Александър Калчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??