Nov 26, 2008, 12:21 PM

Мечтание

  Poetry » Love
1.2K 0 17

С теменужено ласкави устни

ме посрещаше вечер желание...

Ти не беше жена, беше чувство.

А очите ти бяха мечтание.

 

Откъде се хдоби с тая сила,

все при теб,

все при теб да ме връща!?

Колко пъти ще те преоткривам?

Вечно влюбена.

Една и съща.

 

С тия крехки ръце на весталка,

как душата ми,

дръзката, върза...

Бях отседнал при теб уж за малко.

В младостта си живеем набързо.

 

Но какво се оказа, че ти си

любовта,

без която не мога.

Ти не беше жена.

Беше мисъл,

за която са хвърляли в огън.

 

А сега -

нецелунати устни,

като спомен за древно послание.

Искрен блян за жена.

Като луд съм.

Иочите ти -

пак са мечтание...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Калчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...