Мечтание
С теменужено ласкави устни
ме посрещаше вечер желание...
Ти не беше жена, беше чувство.
А очите ти бяха мечтание.
Откъде се хдоби с тая сила,
все при теб,
все при теб да ме връща!?
Колко пъти ще те преоткривам?
Вечно влюбена.
Една и съща.
С тия крехки ръце на весталка,
как душата ми,
дръзката, върза...
Бях отседнал при теб уж за малко.
В младостта си живеем набързо.
Но какво се оказа, че ти си
любовта,
без която не мога.
Ти не беше жена.
Беше мисъл,
за която са хвърляли в огън.
А сега -
нецелунати устни,
като спомен за древно послание.
Искрен блян за жена.
Като луд съм.
Иочите ти -
пак са мечтание...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Калчев Всички права запазени
