Мечтание...

     Мечтание...

В морето дръзките Стихии

развяват гордия си флаг

понесени от две магии:

Простора там, а тука-Бряг...

Далеко нейде от незнайни

и разлюляни ширини

те носят прелестните тайни

на океанските вълни,

там дето с мълнии играят

красиви, горди Божества

и знаци огнени чертаят

във час на луди гържества;

където няма вълноломи,

или коварни канари

и властват древните закони,

и страстен огън сам гори...

Ала брегът ги мами също

и носталгичната му власт

е тая, дето ги завръща

утихнали от мощ и страст...

...Така и моят Дух със тътен

накрая ще подвие крак

и вярвам Вятърът попътен

да ми укаже верен знак,

по който сам да разгадая

Началото на моя път,

защото те едно са с Края-

и тъй затваря се Кръгът...

Коста Качев,

Атлантика