10 сент. 2017 г., 12:04

Мечтание

Поэзия

1.1K 13 13

За щастието призрачно живея -
една усмивка топла на безкрая.
Светът предател е и мислите не смеят
да му разкрият тайната, която знаят.

Рубините на спомените греят
в сапфирено небе с червен отблясък.
Отлитат августовските ята - пилеят
следите си родени в птичи крясък.

Невидима надеждата сияе -
кубето на лъчи с изтекла давност.
От гледката главата пак се мае
сред залеза, даряващ със нетрайност...

Ще се завърне светлото начало -
изгнаник в ерата на ветровете.
Прелей се в него и станете цяло,
блещукащ образ - зрим за боговете.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

mariniki (Магдалена Костадинова)

Почувствах се уютно между думите ти...
Здравей, приятелю....

2017-09-17T10:50:28+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"Невидима надеждата сияе -
кубето на лъчи с изтекла давност"

Докато е жива надеждата
и вярата -пламък в душата.
Все ще се сбъдват копнежите
на стъпала в кръговрата ни...

2017-09-16T23:47:22+03:00
slaveja123 (Слава Костадинова)

красиво...истинско като душата

2017-09-14T10:17:11+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Сърдечно благодаря на онези от вас, колеги по перо и приятели на словото, които удостоиха с внимание скромния ми текст, чрез коментар, оценяване или чрез поставяне в Любими. Желая ви нови творчески успехи и вдъхновение!: M&M

2017-09-12T13:23:46+03:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Както почти винаги ме накара не просто да почувствам, а и да поразсъждавам... Този полуприкрит изказ ти е запазена марка! Поздравявам те за умението, малцина го притежават!

2017-09-10T23:18:21+03:00