10 сент. 2017 г., 12:04

Мечтание 

  Поэзия
4.9 / 24
1020 13 13
За щастието призрачно живея -
една усмивка топла на безкрая.
Светът предател е и мислите не смеят
да му разкрият тайната, която знаят.
Рубините на спомените греят
в сапфирено небе с червен отблясък.
Отлитат августовските ята - пилеят
следите си родени в птичи крясък.
Невидима надеждата сияе -
кубето на лъчи с изтекла давност.
От гледката главата пак се мае
сред залеза, даряващ със нетрайност... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Все права защищены

Предложения
  • Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...
  • Январское утро, снежинки летят, Гуси в избушке в оконце глядят. Лёд реку в лесу зимнем нежно закрыл,...
  • Если помнишь - прости. Если любишь - прощай. Мне уж надо уйти. Я люблю тебя, знай. Мне бы страх одол...

Ещё произведения »