Мечтание
За щастието призрачно живея -
една усмивка топла на безкрая.
Светът предател е и мислите не смеят
да му разкрият тайната, която знаят.
Рубините на спомените греят
в сапфирено небе с червен отблясък.
Отлитат августовските ята - пилеят
следите си родени в птичи крясък.
Невидима надеждата сияе -
кубето на лъчи с изтекла давност.
От гледката главата пак се мае
сред залеза, даряващ със нетрайност...
Ще се завърне светлото начало -
изгнаник в ерата на ветровете.
Прелей се в него и станете цяло,
блещукащ образ - зрим за боговете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
