Денем слушам морските вълни,
говорят ми за теб,
за съвместните вълшебни дни,
които чакат занапред!...

Нощем пък,
звездите съзерцавам,
да те видя скоро пак,

тайничко си се надявам...

А когато очите си затворя,
със себе си, за теб говоря:
Красива е нали? Същинско чудо!
Имам ли я с мен, не ми е нужно друго!...

А сутрин, когато се събудя със усмивка,
търся те под топлата завивка...
За сутрешната порция целувки
и думите ти нежни, без преструвки...

И чакам. Някак знаейки, че може би,
за мене мислиш честичко и ти!
Но знаем ли какво върти се във главата
на онази вълшебница - Съдбата!?

Просто чакам, и това е!
Не мога да направя друго, то се знае!