23.11.2023 г., 13:21

Мечтание

455 1 0

 

Денем слушам морските вълни,
говорят ми за теб,
за съвместните вълшебни дни,
които чакат занапред!...

 

Нощем пък,
звездите съзерцавам,
да те видя скоро пак,

тайничко си се надявам...

 

А когато очите си затворя,
със себе си, за теб говоря:
Красива е нали? Същинско чудо!
Имам ли я с мен, не ми е нужно друго!...

 

А сутрин, когато се събудя със усмивка,
търся те под топлата завивка...
За сутрешната порция целувки
и думите ти нежни, без преструвки...

 

И чакам. Някак знаейки, че може би,
за мене мислиш честичко и ти!
Но знаем ли какво върти се във главата
на онази вълшебница - Съдбата!?

 

Просто чакам, и това е!
Не мога да направя друго, то се знае!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добромир Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...