28 нояб. 2009 г., 20:48

Мечтата на просяка

1.4K 0 3

Той беше беден
беден още от дете
свикнал бе с полъха тъй леден
пронизващ тъжното лице

Не бе израснал с радостта
не бе отгледан във уют
той изгуби детството и младостта
живеейки със скръб и студ

Никога не бе имал шанса
да покаже на света тъй сив
че може и той като Кихот и Панса
да е весел даже див

Но той имаше мечта
имаше мечта о да
искаше да се качи на сцената
и да потъне в аплаузи и цветя

Той искаше това
толкова ли беше много
да изиграе ролята на принц в пепелта
но съдбата с него бе сурова

Не успя да ви покаже
че бе тъй талантлив актьор
сега той може само да разкаже
за болката на неговия мразовит затвор...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любослав Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...