Мечтата на просяка
Той беше беден
беден още от дете
свикнал бе с полъха тъй леден
пронизващ тъжното лице
Не бе израснал с радостта
не бе отгледан във уют
той изгуби детството и младостта
живеейки със скръб и студ
Никога не бе имал шанса
да покаже на света тъй сив
че може и той като Кихот и Панса
да е весел даже див
Но той имаше мечта
имаше мечта о да
искаше да се качи на сцената
и да потъне в аплаузи и цветя
Той искаше това
толкова ли беше много
да изиграе ролята на принц в пепелта
но съдбата с него бе сурова
Не успя да ви покаже
че бе тъй талантлив актьор
сега той може само да разкаже
за болката на неговия мразовит затвор...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любослав Всички права запазени
