Genesis (Любослав)
14 22
Nov 28, 2009, 8:48 PM

Мечтата на просяка 

  Poetry » Phylosophy
1107 0 3

Той беше беден
беден още от дете
свикнал бе с полъха тъй леден
пронизващ тъжното лице

Не бе израснал с радостта
не бе отгледан във уют
той изгуби детството и младостта
живеейки със скръб и студ

Никога не бе имал шанса
да покаже на света тъй сив
че може и той като Кихот и Панса
да е весел даже див

Но той имаше мечта
имаше мечта о да
искаше да се качи на сцената
и да потъне в аплаузи и цветя

Той искаше това
толкова ли беше много
да изиграе ролята на принц в пепелта
но съдбата с него бе сурова

Не успя да ви покаже
че бе тъй талантлив актьор
сега той може само да разкаже
за болката на неговия мразовит затвор...

© Любослав All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??