Мечтата на просяка

Nov 28, 2009, 8:48 PM

Poetry » Phylosophy

1188 0 3

Той беше беден
беден още от дете
свикнал бе с полъха тъй леден
пронизващ тъжното лице
Не бе израснал с радостта
не бе отгледан във уют
той изгуби детството и младостта
живеейки със скръб и студ
Никога не бе имал шанса
да покаже на света тъй сив
че може и той като Кихот и Панса
да е весел даже див ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Мечтата на просяка

Want to read more?

Random works