Мечтата на просяка
Той беше беден
беден още от дете
свикнал бе с полъха тъй леден
пронизващ тъжното лице
Не бе израснал с радостта
не бе отгледан във уют
той изгуби детството и младостта
живеейки със скръб и студ
Никога не бе имал шанса
да покаже на света тъй сив
че може и той като Кихот и Панса
да е весел даже див
Но той имаше мечта
имаше мечта о да
искаше да се качи на сцената
и да потъне в аплаузи и цветя
Той искаше това
толкова ли беше много
да изиграе ролята на принц в пепелта
но съдбата с него бе сурова
Не успя да ви покаже
че бе тъй талантлив актьор
сега той може само да разкаже
за болката на неговия мразовит затвор...
© Любослав All rights reserved.
