Мечтател
Аз искам да усетя нежността ти,
от топлите целувки през ноща,
да бъда,
да бъда небесата на деня ти,
и нежно топлата им синева.
Разтопи ме, разтопи ме като захар,
как искам сладко да се разтопя,
но помни,
помни – че само тебе чаках,
плаках да се върнеш у дома.
Прегърни ме, прегърни ме безусловно,
утеши ме, че е тежка любовта,
но споменът,
споменът – желе отровно,
пак ще върне болката с тъга.
Бих направил всичко на земята,
за тебе – но дори да продължа,
аз зная,
зная че раздялата позната,
просто няма да ни върне любовта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Бодуров Все права защищены
