30 нояб. 2018 г., 09:36

Мечтател 

  Поэзия
334 5 4

В мечтите си съм толкова добър,

ала така ли всъщност е наяве?

Та всеки носи в себе си кахър,

а някак все не вижда му прояви.

 

Създаден съм – човешко същество

с пороци много, с малко добродетел.

Все търсещ грандиозно пиршество –

неосъзнал се, непризнат владетел.

 

А всичките ми смешни страхове

и всичките ми глупави закани,

ме хвърлят в непрогледни светове,

където сам налагам си забрани.

 

Ала мечтите ми държат ме жив,

в реалитито блудно на живота.

А колко прав съм или колко крив –

с мечтание потеглям и с хомота!?

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??